Аз нищо няма да ти кажа.... повече

 

Аз нищо няма да ти кажа днес,
И няма мисли твои да терзая,
И за това, което чувствам аз,
Отново няма да ти се призная,

И нека денем спят цветята,
Но щом залезе слънце зад небето,
Разтварят се на чувствата листата,
Аз чувствам, как в мен цъфти сърцето,

Но, нощ е, вятърът пак е студен,
Тъгата, като влагата попивам,
Аз нищо не ти казах днес,
Светът се буди, а пък аз заспивам.

*****************************

Средновековие

В душата ми цари средновековие,
Пречупвам принципите със лъжа,
А цел – душата ти, недей ми казва стой,
Че все едно ми е, каква ще е цена.
Горят огньове край отбранната стена
И съвестта под нея е заровена без бой,
Танцуват сенките със звуци на стенания,
На тялото напускащо завинаги ....
С последни сили се захваща за страдания,
Тя бърза да си изкрещи проклятия
И неподвластна на човешките обятия,
Отлита, със усмивка дяволска и зла ....
През вековете непоробена душа ....

******************************

Не се бави ...

Ела, без лик си вече и без име,
Росата тази нощ във теб ще изсуша,
Безследно ще се изпариш, прости ме,
Решил съм, че ми трябва твоята душа,
Последен порив на живот, безсмислен,
По-стар съм от вековната гора,
Не съм аз този който те измисли,
Но пък за сметка на това ще спра,
Ела и не покорно, а тържествено и диво,
Страхуваш ли се? -„нали все още аз живея?”….
Ела при мен, не стъпвай тихо… предпазливо,
Не се бави, защото аз да чакам не умея …

************************************

Вятър...

Студеният вятър нежно гони мрака,
Той в приказка стара сега ще те върне,
И слънцето също е тук, и те чака,
С лъчите си иска да те прегърне,

И черното яке не е преграда,
А за любов няма пречки в цяла вселена,
И влюбват се демони дори в ада,
А ти си жена, и за мен си родена,

Цветя, кристални чаши, свещи,
Почувствай със душата си ти този ден,
И време е спряло,за да не ни пречи,
И само вятъра, те носи при мен..

****************************

Усмихваш се ...

Усмихваш се, сладникаво, но си е жива сол,
И вътре вече не са нерви, а китарни струни,
Измъчваш, постоянно, като зъбобол,
И тези филми ту с Траволта, Деп или със Клуни ....

И искаш, всеки ден, и всяка нощ, и пак, и пак,
Не пиша нищо, мога, ама просто не желая,
Чета, но само първи страници, и то от крак,
Защото знам със сигурност какъв ще бъде края,

И не оставяш, да дишам, да се скитам самотен,
Да не зная къде съм, да крещя, да летя чисто гол,
Да почувствам отново, че човек съм и че съм свободен...
Не.... отново целуваш ме, с устни от сол ...