Искам твоите ръце...

Защо ...

Защо ли погледът ти - леден и горещ -

тревожи ме със зов?

Защо събужда със могъща сила

заспалата любов?

И, срещайки го, искам те неволно,

но крия моя страст...

Да, знай, и хубаво ми е, и болно,

и съм във твоя власт!

Но през преградата не преминаваш...

на черните ми мигли,

под маска ледена не забелязваш

ти чувствата ми силни...

******************************

Искам твоите ръце...

Ти ме сравняваш с парченце лед,

паднал отнякъде на твоята ръка,

лежи самотен, чака своят ред,

студен и тих, парче замръзнала река.

Но вътре в него не е тихо, знай,

бушува не река, а огнена лавина,

тече в свойте брегове безкрай,

и търси свобода в ръка любима.

А и през тънка, хрупкава обвивка,

се вижда всичко, като през стъкло...

Бушуват страсти, голи, без завивка,

и нежни чувства са на огнено легло...

Парченце лед - искряща зимна светлина -

и то си има мисли, вяра и сърце,

стреми се да се слее с твоя топлина,

със твои нежни ласкави ръце...

**********************************

Без теб

Без теб сега съм в каменна могила,

Отвън студено е, в сърцето ти вали

А вътре само плесен, мрак и гнилост,

Не тяло,а душата от студа боли,

Тук не прониква слънчев лъч и топлина,

И тишината всеки ден ме мачка,

А аз обречен съм на самота,

вратата е затворена, но до прозореца е крачка,

И няма сутрин, няма вечер, няма нощ,

Със мене вечността дели постеля,

И сливат се мечтите с любов,

И лудост постепенно ме превзема

А ти ме гледаш строго отвисоко,

И радваш се, как долу мъча се във самотата,

Аз знам, че ще се върнеш, но сега,

Си демон, наслаждаващ се на красотата,

Ти искаш със раздяла да ме мъчиш,

И с красотата си, отвън ти търсиш страст,

И радваш се, че страдам аз без твойте ласки,

И черпиш сили ти от женската си власт,

Но свиква се дори със силна болка,

Останала сама, и ти ще слезнеш по стъпалата на мрака,

Врата и катинар за чувствата не са прегради,

И вътре вече никой не те чака....

***********************************

Научи ме

Научи ме да живея, да вярвам, във всичко възможно,

Покажи ми и пътя към теб, пък било и за миг,

Докажи ми, че живот не е права, а е многолик,

Научи ме да живея, ако не е много сложно,

Нарисувай ми с дъжд ти картина на моето минало,

Разрисувай я после с лъчите на студеното слънце,

И душата вземи, аз държа я в топли ръце,

И със днешни мечти ти задраскай чувства преминали,

Покажи ми ти изгрев и червеният му, призрачен плам,

Разкажи за звезди, за небето, земята със нежни слова,

Докажи, че назад да се върна е късно, и вместо това,

Научи ме да живея, аз да умирам умея и сам...

****************************************

Дяволско...

Днес отново не съм си лягал,

Аз за теб си мислих до забрава,

Не разбирам какво се случи,

И какво става със мойта глАва,

Разбери ме,че трудно аз вярвам,

И мечтая аз само на сън,

Как вратата ще се отвори,

И при мен ти ще влезнеш отвън,

Просто знам на земята ги няма,

Съвършенни истории, срещи,

И това що на мен са ми дали,

Не са някакви глупави вещи,

Те са чувства – вълшебен запас,

Няма повече аз да ги пазя,

Те за мен са и теб, да за нас,

И по нерви аз няма да лазя,

От богатствата само живот,

Той завинаги ще бъде със мен,

Е, още разум, но да ти кажа, че от

Него винаги произлиза проблем,

Май наистина не е много, признавам,

Затова да те губя е страшно,

Не е важно, че те не познавам,

че се влюбих във тебе е важно...

*****************************

наистина е май майтап ...

Наистина е май майтап,

Сняг септемврийски,

Отнякъде се чува рап,

Май е кубински,

И мирис на гореща плът,

И глътка ром,

Целувка, тръгвам аз на път,

Хайде, кръгом,

Не се обръщай ти след мен,

Не си щастлива,

Животът ни е разделен,

Презряла слива,

И не хаби напразни думи,

О мила моя,

Колата ни беше без гуми,

Не взе завоя,

Там някъде цъфтят цветя,

А тук е зима,

И топлината отлетя,

Здраве да има,

Не сме деца и не живеем,

И носим маски,

Играем роли, в тях се смеем,

Но сме със каски,

Едните ще сънуват днес,

Прекрасни устни,

На бар приятният финес,

И хапки вкусни,

Жени без дрехи на пилон,

Мокър от бира,

И като в древен Вавилон,

Страстта напира,

А ние чак до сутринта,

Сме пак с кафето,

Компютър, химикал, листа,

Във канапето,

Защо си толкова студена,

Във знойни пещи,

Ах как миришат на канела,

Ръце горещи,

По-близо и по-силно е,

Циганско лято,

И бъдещето в мене е,

Със тебе слято,

И знам, да знам аз този миг,

Че си инат,

И нямам право аз на вик,

Май аз съм мат,

Ти разсъждаваш за душа,

А аз за тяло,

Септември,есен е, а вън,

От сняг е бяло …

********************